4 ene 2008, 19:13

Любовта е скитница

  Poesía
776 0 1

Тя мистерия е на света.

Всичко е - животът и смъртта.

Днес ти дава приказни мечти,

утре те оставя със сълзи.

Тя живее с птиците,

има техните криле

и бездомна винаги лети.

Клетка искам да съм аз,

да я спра от полета

и душата да опитомя.

Страх ме е от любовта, защото тя е скитница!

Днес живее тук при мен, ала утре другаде.

Сила има ли, не знам, дето може да я спре!

Страх ме е от любовта в моето сърце.

Колко мъка има по света,

там, където е изчезнала.

Ще премине много светове,

но едва ли нявга ще се спре.

Ако кацне  на земята

и намери свойто място,

ще погуби хиляди сърца...

По-добре да скита вечно

и дори за миг човекът

да усети нейните крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...