Тя мистерия е на света.

Всичко е - животът и смъртта.

Днес ти дава приказни мечти,

утре те оставя със сълзи.

Тя живее с птиците,

има техните криле

и бездомна винаги лети.

Клетка искам да съм аз,

да я спра от полета

и душата да опитомя.

Страх ме е от любовта, защото тя е скитница!

Днес живее тук при мен, ала утре другаде.

Сила има ли, не знам, дето може да я спре!

Страх ме е от любовта в моето сърце.

Колко мъка има по света,

там, където е изчезнала.

Ще премине много светове,

но едва ли нявга ще се спре.

Ако кацне  на земята

и намери свойто място,

ще погуби хиляди сърца...

По-добре да скита вечно

и дори за миг човекът

да усети нейните крила.