Тя мистерия е на света.
Всичко е - животът и смъртта.
Днес ти дава приказни мечти,
утре те оставя със сълзи.
Тя живее с птиците,
има техните криле
и бездомна винаги лети.
Клетка искам да съм аз,
да я спра от полета
и душата да опитомя.
Страх ме е от любовта, защото тя е скитница!
Днес живее тук при мен, ала утре другаде.
Сила има ли, не знам, дето може да я спре!
Страх ме е от любовта в моето сърце.
Колко мъка има по света,
там, където е изчезнала.
Ще премине много светове,
но едва ли нявга ще се спре.
Ако кацне на земята
и намери свойто място,
ще погуби хиляди сърца...
По-добре да скита вечно
и дори за миг човекът
да усети нейните крила.
© Гергана Георгиева Всички права запазени