Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни
откривам мънички треви, които
ми намигват закачливо и казват:
- Има го. Не бягай. Таралеж!
Пресичам циферблата на часовника,
уплашена от острите бодли сега,
а толкова отричане в душата ми.
Навярно от любов така боли. ...