28.01.2005 г., 16:13

Любовта е таралеж

1.6K 0 2
Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни
откривам мънички треви, които
ми намигват закачливо и казват:
- Има го. Не бягай. Таралеж!
Пресичам циферблата на часовника,
уплашена от острите бодли сега,
а толкова отричане в душата ми.
Навярно от любов така боли.
Любовта е таралеж на топка.
Боде, когато я отричаме и спи,
понякога. Нали е таралеж!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...