Странно нещо е любовта.  

Един изгрев. Един залез.  

Дъждът и цветята.  

Слънцето. Луната.  

Денят и нощта.  

Музиката, която слушахме заедно.  

Нещата, които си казахме в мълчание.  

Една усмивка и едни очи.  

Твоите очи.  

Среднощните разговори до сутринта.  

Кафето, което пиехме заедно.  

Всяко твое движение и начинът,  

по който отмяташ косата си.  

От това как присвиваш очите си,  

до начина, по който дишаш.  

Нежният допир на ръцете ти също.  

Любовта е навсякъде.  

Любов е да те гледам, докато спиш  

и да не искам нищо друго,  

освен да те прегърна,  

за да ти покажа,  

че не всяка любов боли и прави рани.  

Ако е правилна, любовта лекува.  

Разбрах това,  

когато ме прегърна  

за първи път  

и взе цялата болка,  

която се бе разляла  

в сърцето ми.