Странно нещо е любовта.
Един изгрев. Един залез.
Дъждът и цветята.
Слънцето. Луната.
Денят и нощта.
Музиката, която слушахме заедно.
Нещата, които си казахме в мълчание.
Една усмивка и едни очи.
Твоите очи.
Среднощните разговори до сутринта.
Кафето, което пиехме заедно.
Всяко твое движение и начинът,
по който отмяташ косата си.
От това как присвиваш очите си,
до начина, по който дишаш.
Нежният допир на ръцете ти също.
Любовта е навсякъде.
Любов е да те гледам, докато спиш
и да не искам нищо друго,
освен да те прегърна,
за да ти покажа,
че не всяка любов боли и прави рани.
Ако е правилна, любовта лекува.
Разбрах това,
когато ме прегърна
за първи път
и взе цялата болка,
която се бе разляла
в сърцето ми.
© Stela Ivanova Всички права запазени