8 oct 2011, 10:26

Любовта ми... (дует с rozita-p)

  Poesía
1K 0 21

Запретнали ръкави двама откровенци (LeChevalier и rozita-p)и се родило следното:


Любовта ми...


Светът е пълен с драми -
самотност, болест, смърт -
едничка любовта ми,
без патос на там-тами,
е непристъпна твърд.

Пожари я обсаждат,
лъжа я клевети,
но даже цяла в сажди,
изгаряща от жажда,
по-чиста тя блести.

Палатите се сриват,
пръстта отива в пръст,
но още по-красива,
свободна, дръзка, дива
е тя след земетръс.

Неверността я блазни
със слава, лукс, цветя
и дяволски се дразни
как и с джобóве празни
е по-богата тя.

Безброй реки пресъхват
лишавани от дъжд;
скали от пек издъхват,
докле над нея лъха
все бриз един и същ.

Съветват ме да сторя
тъй, както всеки друг,
но сред милиони хора
щом тя ме заговори -
не чувам други звук.

В ума ми и в кръвта ми
съблазните пълзят,
но зàлудо плътта ми
те мамят - любовта ми
не могат да сразят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...