Oct 8, 2011, 10:26 AM

Любовта ми... (дует с rozita-p)

  Poetry
1K 0 21

Запретнали ръкави двама откровенци (LeChevalier и rozita-p)и се родило следното:


Любовта ми...


Светът е пълен с драми -
самотност, болест, смърт -
едничка любовта ми,
без патос на там-тами,
е непристъпна твърд.

Пожари я обсаждат,
лъжа я клевети,
но даже цяла в сажди,
изгаряща от жажда,
по-чиста тя блести.

Палатите се сриват,
пръстта отива в пръст,
но още по-красива,
свободна, дръзка, дива
е тя след земетръс.

Неверността я блазни
със слава, лукс, цветя
и дяволски се дразни
как и с джобóве празни
е по-богата тя.

Безброй реки пресъхват
лишавани от дъжд;
скали от пек издъхват,
докле над нея лъха
все бриз един и същ.

Съветват ме да сторя
тъй, както всеки друг,
но сред милиони хора
щом тя ме заговори -
не чувам други звук.

В ума ми и в кръвта ми
съблазните пълзят,
но зàлудо плътта ми
те мамят - любовта ми
не могат да сразят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...