Запретнали ръкави двама откровенци (LeChevalier и rozita-p)и се родило следното:
Любовта ми...
Светът е пълен с драми -
самотност, болест, смърт -
едничка любовта ми,
без патос на там-тами,
е непристъпна твърд.
Пожари я обсаждат,
лъжа я клевети,
но даже цяла в сажди,
изгаряща от жажда,
по-чиста тя блести.
Палатите се сриват,
пръстта отива в пръст,
но още по-красива,
свободна, дръзка, дива
е тя след земетръс.
Неверността я блазни
със слава, лукс, цветя
и дяволски се дразни
как и с джобóве празни
е по-богата тя.
Безброй реки пресъхват
лишавани от дъжд;
скали от пек издъхват,
докле над нея лъха
все бриз един и същ.
Съветват ме да сторя
тъй, както всеки друг,
но сред милиони хора
щом тя ме заговори -
не чувам други звук.
В ума ми и в кръвта ми
съблазните пълзят,
но зàлудо плътта ми
те мамят - любовта ми
не могат да сразят.
© Тошко Все права защищены