3 abr 2009, 16:06

Любовта на мама и татко

1.8K 0 4

Какъв прекрасен ден, когато ти се появи,
сърцата ни на всички стопли и с много щастие ни дари.
Така сияйно и красиво е твойто нежно личице
и със всеки поглед то у нас разкрива
как силно се обича желаното дете.
В прегръдките ни да си всеки миг копнеем,
да те даряваме с целувки мили,
прегръдки нежни. И с тебе да се смеем.
Скъпоценна част от нас си ти,
която ни изпълва с безкрайни копнежи и мечти.
Любовта ни към теб е всеотдайна,
така чиста и омайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Тоткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет и от мен!Много любов струи от теб,зареждаш със стиха си.Успех!
  • Привет Ася!Наитина това е "скъпоцинната част от нас, която ни изпълва с безкрайни копнежи и мечти..." и придава на живота ни някакъв друг смисъл.
    Поздравявам те!
    От скоро си тук, сигурно си пропуснала да видиш другата крайност:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161741#comments
  • Добре дошла, Ася! Аз също съм нова, бях добре посрещната и желая и на теб същото! Бъдете щастливи с вашето съкровище!
  • Добре дошла, Ася! Поздравления за стиха! Няма нищо по-истинско и чисто от едно желано и чакано дете! Както и по-прекрасно от родителската обич!
    Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...