29 may 2011, 11:39

Любовта на небето

993 0 0

Моя обична планета,
през сините вопли на срещи
нагазвам с дреха бездумна
в тишината гореща с дълбоки кънтежи,
през орбита млечна продумвам..
Моя обична пътека!

Седнал без ъгъл във сфера,
захвърлям последно и себе си,
в сърцето, пак теб да намеря!
В твой лик ме съдбата отново беляза
с годините в миг сън да копнея,
от който съм птица с полет нелека,
закичил с морета  мъглявини от пера
на мисъл за теб от луна безконечна,
връхлита ме с копие нежно сребро на поета.

Огнени символи скитат се вечно из мене,
пространства редят се в палати,
издигнали мъдрост на Божия Зид.
Любовта на небето копнея.
Любовта на небето милувам.
Любовта на небето живея!
Мой път е, с който в огън сърцето светлея!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....