Моя обична планета,
през сините вопли на срещи
нагазвам с дреха бездумна
в тишината гореща с дълбоки кънтежи,
през орбита млечна продумвам..
Моя обична пътека!

Седнал без ъгъл във сфера,
захвърлям последно и себе си,
в сърцето, пак теб да намеря!
В твой лик ме съдбата отново беляза
с годините в миг сън да копнея,
от който съм птица с полет нелека,
закичил с морета  мъглявини от пера
на мисъл за теб от луна безконечна,
връхлита ме с копие нежно сребро на поета.

Огнени символи скитат се вечно из мене,
пространства редят се в палати,
издигнали мъдрост на Божия Зид.
Любовта на небето копнея.
Любовта на небето милувам.
Любовта на небето живея!
Мой път е, с който в огън сърцето светлея!