7 oct 2005, 19:34

Любовта ни 

  Poesía
1009 0 8

За кой ли път сълзи преглъщам
и буца в гърлото ми спира?
Защо ли пак обръщам гръб
и спомени у мен пулсират?
Обичах да се гуша
в двете ти ръце,
да тръпна отмаляла.
Обичах да се виждам
в твоите очи като дете,
обичана и бяла.
Прекършена е любовта ни,
не  зная чия е главната вина,
но скърца като порта,
прегърбена от тежестта.
Замръзнала вода е
и никой към нея не протяга
топли длани
и драска като котка
по залостена врата,
но няма кой да й отвори...
Стоим от гордост ослепели,
глухи, онемели...

 

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??