Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
Oct 7, 2005, 7:34 PM

Любовта ни

  Poetry
1.2K 0 8

За кой ли път сълзи преглъщам
и буца в гърлото ми спира?
Защо ли пак обръщам гръб
и спомени у мен пулсират?
Обичах да се гуша
в двете ти ръце,
да тръпна отмаляла.
Обичах да се виждам
в твоите очи като дете,
обичана и бяла.
Прекършена е любовта ни,
не  зная чия е главната вина,
но скърца като порта,
прегърбена от тежестта.
Замръзнала вода е
и никой към нея не протяга
топли длани
и драска като котка
по залостена врата,
но няма кой да й отвори...
Стоим от гордост ослепели,
глухи, онемели...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0