7 окт. 2005 г., 19:34

Любовта ни

Поэзия

1.2K 0 8

За кой ли път сълзи преглъщам и буца в гърлото ми спира? Защо ли пак обръщам гръб и спомени у мен пулсират? Обичах да се гуша в двете ти ръце, да тръпна отмаляла. Обичах да се виждам в твоите очи като дете, обичана и бяла. Прекършена е любовта ни, не зная чия е главната вина, но скърца като порта, прегърбена от тежестта. Замръзнала вода е и никой към нея не протяга топли длани и драска като котка по залостена врата, но няма кой да й отвори... Стоим от гордост ослепели, глухи, онемели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AmazonkA (Марина Петрова)

Браво!!!

2006-01-17T22:13:50+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Стоим от гордост ослепели,
глухи, онемели
Тъжно е но пък е отлично!

2006-01-17T15:19:37+02:00
bobyy (Бобчо)

много е силно!Поздравления

2005-12-24T01:10:49+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Тъжно е, когато Тя, Любовта, си отиде. Много хубав стих, Гале!

2005-10-09T17:20:11+03:00
klamzy (Красимира Атанасова)

Перфектно

2005-10-09T16:31:47+03:00