2 jun 2012, 10:31

Любовта ни ръцете си скръсти 

  Poesía » De amor
735 1 10

Любовта ни ръцете си скръсти

  

Отдавна вече не стъпвам на пръсти

в тишината бяла на твоите сънища.

И сякаш любовта ни ръцете си скръсти

и седна да чака да стане пак бликаща.

 

Престана да пада прашец тичинков

по върха на искрено влюбените ми мигли.

А ти - вече така далеч и варовиков,

отстъпи и само своите си грижи затегли.

  

Не ляга вече душата ти в скута ми

и няма нужда до полунощ да я галя.

А аз скрих с плътна завеса мечтите си

и не пърхам, както някога, до премала.

  

Заспивам непрегърната от твоите залези,

а моите изгреви никой вече не иска да вкуси.

Губим се и двамата в сложни анализи,

а сърцата ни чакат нещо да ги разтърси.

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??