2.06.2012 г., 10:31 ч.

Любовта ни ръцете си скръсти 

  Поезия » Любовна
773 1 10

Любовта ни ръцете си скръсти

  

Отдавна вече не стъпвам на пръсти

в тишината бяла на твоите сънища.

И сякаш любовта ни ръцете си скръсти

и седна да чака да стане пак бликаща.

 

Престана да пада прашец тичинков

по върха на искрено влюбените ми мигли.

А ти - вече така далеч и варовиков,

отстъпи и само своите си грижи затегли.

  

Не ляга вече душата ти в скута ми

и няма нужда до полунощ да я галя.

А аз скрих с плътна завеса мечтите си

и не пърхам, както някога, до премала.

  

Заспивам непрегърната от твоите залези,

а моите изгреви никой вече не иска да вкуси.

Губим се и двамата в сложни анализи,

а сърцата ни чакат нещо да ги разтърси.

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??