19 jun 2007, 16:38

Любовта от хората... 

  Poesía
658 0 7
Преряза ме, случи се,
камата на "любовта" от хората.
Така жестоко я забиха,
че скараха се кой да го стори.

Прегнах се на "сто".
Болката беше силна, жестока.
Не исках да се събуждам повече...
Но аз не бях и заспала - само се молех да е сън това.

Не можех да спра да се гърча
от остриетата, на две забодени в мен -
едното бе в сърцето ми,
а другото в моята душа...

Искаше ми се то да спре (сърцето).
Исках да се свършва с това.
Но напразно, то все така биеше -
но за какво - то самото не знаеше...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубави съвети сте ми написали,мили мои верни приятели!
    Много,много ви обичам!
    Толкова сте прекрасни...
    Благодаря ви,ЧЕ ВИ ИМА!
  • Слагай бронята когато имаш среща с "любовта" на хората, това е решението.

    Поздрав и усмивка.
  • Кинжали, кинжали...
  • Боли,но трябва да намериш сили да продължиш напред!!!
  • Много добре знаеме защо ни болят и сърцата и душите ни,жалко,че сме малко смелите,които си го признаваме.А тези "хора" със сигурност не трябва да се слушат-на тях трябва да им пожелаеме добро защото те всъщност са много нещастни.6!
  • Няма по хубаво от любовта,защото тя носи много щастие(ако е споделена).Поздравче
  • Кой така нарани тази красива и добра душа , която носиш? Бог да му е на помощ.Много клетви ще получи! Страхотно си ни написала това стихотворение. Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??