19.06.2007 г., 16:38

Любовта от хората...

785 0 7
Преряза ме, случи се,
камата на "любовта" от хората.
Така жестоко я забиха,
че скараха се кой да го стори.

Прегнах се на "сто".
Болката беше силна, жестока.
Не исках да се събуждам повече...
Но аз не бях и заспала - само се молех да е сън това.

Не можех да спра да се гърча
от остриетата, на две забодени в мен -
едното бе в сърцето ми,
а другото в моята душа...

Искаше ми се то да спре (сърцето).
Исках да се свършва с това.
Но напразно, то все така биеше -
но за какво - то самото не знаеше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубави съвети сте ми написали,мили мои верни приятели!
    Много,много ви обичам!
    Толкова сте прекрасни...
    Благодаря ви,ЧЕ ВИ ИМА!
  • Слагай бронята когато имаш среща с "любовта" на хората, това е решението.

    Поздрав и усмивка.
  • Кинжали, кинжали...
  • Боли,но трябва да намериш сили да продължиш напред!!!
  • Много добре знаеме защо ни болят и сърцата и душите ни,жалко,че сме малко смелите,които си го признаваме.А тези "хора" със сигурност не трябва да се слушат-на тях трябва да им пожелаеме добро защото те всъщност са много нещастни.6!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...