Любовта от хората...
камата на "любовта" от хората.
Така жестоко я забиха,
че скараха се кой да го стори.
Прегнах се на "сто".
Болката беше силна, жестока.
Не исках да се събуждам повече...
Но аз не бях и заспала - само се молех да е сън това.
Не можех да спра да се гърча
от остриетата, на две забодени в мен -
едното бе в сърцето ми,
а другото в моята душа...
Искаше ми се то да спре (сърцето).
Исках да се свършва с това.
Но напразно, то все така биеше -
но за какво - то самото не знаеше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени