Jun 19, 2007, 4:38 PM

Любовта от хората...

  Poetry
792 0 7
Преряза ме, случи се,
камата на "любовта" от хората.
Така жестоко я забиха,
че скараха се кой да го стори.

Прегнах се на "сто".
Болката беше силна, жестока.
Не исках да се събуждам повече...
Но аз не бях и заспала - само се молех да е сън това.

Не можех да спра да се гърча
от остриетата, на две забодени в мен -
едното бе в сърцето ми,
а другото в моята душа...

Искаше ми се то да спре (сърцето).
Исках да се свършва с това.
Но напразно, то все така биеше -
но за какво - то самото не знаеше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубави съвети сте ми написали,мили мои верни приятели!
    Много,много ви обичам!
    Толкова сте прекрасни...
    Благодаря ви,ЧЕ ВИ ИМА!
  • Слагай бронята когато имаш среща с "любовта" на хората, това е решението.

    Поздрав и усмивка.
  • Кинжали, кинжали...
  • Боли,но трябва да намериш сили да продължиш напред!!!
  • Много добре знаеме защо ни болят и сърцата и душите ни,жалко,че сме малко смелите,които си го признаваме.А тези "хора" със сигурност не трябва да се слушат-на тях трябва да им пожелаеме добро защото те всъщност са много нещастни.6!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....