Любовта пазител е на прошката...

Понякога можеш да се провалиш.

Да загубиш сърцето си по пътя.

Но как да забравиш незабравимото?

То просто ще се загнезди в теб.

Тогава ще се развикаш силно,

а душата ти ще изтече в сълзи.

И ще шепнеш и ще зовеш с болка,

щастието от предишния си живот.

И ще потърсиш захвърлените грешки.

Ще потърсиш това, което не е казано.

И ще почувстваш студ и паника,

а земята ще се разтърси под краката ти.

Парчетата от себе си ще събереш.

Спомените като филм ще те въртят.

Надежда и мечта ще откриеш в себе си!

Ще откриеш изцеление и прошка.

Ще откриеш кое е значимо и кое е истина.

Любовта изкуство е и упражнение.

Всички грешки ще простиш и ще продължиш...

Защото любовта пазител е на прошката.

В сянката, която осветява слънцето 

със сърцето си ще видиш великолепието,

в което краят е ново начало и живот.

Защото любовта пазител е на прошката...