10.09.2020 г., 21:33

Любовта пазител е на прошката...

799 1 0

Любовта пазител е на прошката...

 

Понякога можеш да се провалиш.

Да загубиш сърцето си по пътя.

Но как да забравиш незабравимото?

То просто ще се загнезди в теб.

 

Тогава ще се развикаш силно,

а душата ти ще изтече в сълзи.

И ще шепнеш и ще зовеш с болка,

щастието от предишния си живот.

 

И ще потърсиш захвърлените грешки.

Ще потърсиш това, което не е казано.

И ще почувстваш студ и паника,

а земята ще се разтърси под краката ти.

 

Парчетата от себе си ще събереш.

Спомените като филм ще те въртят.

Надежда и мечта ще откриеш в себе си!

Ще откриеш изцеление и прошка.

 

Ще откриеш кое е значимо и кое е истина.

Любовта изкуство е и упражнение.

Всички грешки ще простиш и ще продължиш...

Защото любовта пазител е на прошката.

 

В сянката, която осветява слънцето 

със сърцето си ще видиш великолепието,

в което краят е ново начало и живот.

Защото любовта пазител е на прошката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...