10.09.2020 г., 21:33

Любовта пазител е на прошката...

792 1 0

Любовта пазител е на прошката...

 

Понякога можеш да се провалиш.

Да загубиш сърцето си по пътя.

Но как да забравиш незабравимото?

То просто ще се загнезди в теб.

 

Тогава ще се развикаш силно,

а душата ти ще изтече в сълзи.

И ще шепнеш и ще зовеш с болка,

щастието от предишния си живот.

 

И ще потърсиш захвърлените грешки.

Ще потърсиш това, което не е казано.

И ще почувстваш студ и паника,

а земята ще се разтърси под краката ти.

 

Парчетата от себе си ще събереш.

Спомените като филм ще те въртят.

Надежда и мечта ще откриеш в себе си!

Ще откриеш изцеление и прошка.

 

Ще откриеш кое е значимо и кое е истина.

Любовта изкуство е и упражнение.

Всички грешки ще простиш и ще продължиш...

Защото любовта пазител е на прошката.

 

В сянката, която осветява слънцето 

със сърцето си ще видиш великолепието,

в което краят е ново начало и живот.

Защото любовта пазител е на прошката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...