10.09.2020 г., 21:33

Любовта пазител е на прошката...

793 1 0

Любовта пазител е на прошката...

 

Понякога можеш да се провалиш.

Да загубиш сърцето си по пътя.

Но как да забравиш незабравимото?

То просто ще се загнезди в теб.

 

Тогава ще се развикаш силно,

а душата ти ще изтече в сълзи.

И ще шепнеш и ще зовеш с болка,

щастието от предишния си живот.

 

И ще потърсиш захвърлените грешки.

Ще потърсиш това, което не е казано.

И ще почувстваш студ и паника,

а земята ще се разтърси под краката ти.

 

Парчетата от себе си ще събереш.

Спомените като филм ще те въртят.

Надежда и мечта ще откриеш в себе си!

Ще откриеш изцеление и прошка.

 

Ще откриеш кое е значимо и кое е истина.

Любовта изкуство е и упражнение.

Всички грешки ще простиш и ще продължиш...

Защото любовта пазител е на прошката.

 

В сянката, която осветява слънцето 

със сърцето си ще видиш великолепието,

в което краят е ново начало и живот.

Защото любовта пазител е на прошката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...