16 mar 2015, 12:44

Любовта превърна се в омраза

638 0 1

Обичах те и ти подарих всичко мое, дори най-любимия ми пръстен...
Защо постъпи с мен така? Сега те мразя и не искам даже да те виждам...
Пуснах твоята ръка и скочих, за да ти докажа, че за теб готов съм аз на всичко,
но уви, сгреших жестоко.... ти отново ме излъга и паднах много ниско!

Аз ти дадох всичко и съжалявам, ти знаеше дори най-големите ми тайни...
Докато аз мислех, че ме обичаш, ти използва всичко за да може с мен да си играеш...
Недей се връща, скъпа, любовта в мен угасна и превърна се в омраза,
аз много силно те обичах, и съжалявам, че ще го кажа, но днес вече те мразя!

Не искам вече да те помня и не искам да се връщаш... от моите мисли изчезни!
Днес слагам край на нашата любов и забрави, че някога сме се познавали...
Аз исках ти да бъдеш моя, дори мечтаех да си майката на моите деца,
но уви, всичко свърши много неочаквано... и любовта превърна се в омраза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Между любовта и омразата стъпката е само една.
    Може би за да се освободиш от тази любов е
    по-добре да не мразиш, а просто да се освободиш
    от всякакви чувства и да продължиш напред!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...