22 ago 2016, 18:42

Любовта се стопи

  Poesía
533 1 4

От сутрин до вечер постоянно, 

все си пиян. 

Олян от болката изчезваш

във въображаемия блян. 

 

Не мога да те съдя. 

Казват болест е това! 

Със слова опитвам да те върна, 

като сова край теб кръжа. 

 

Не чуваш! 

Слушаш дявола в теб. 

Как очи да извърна? - 

не беше такъв. 

Искам да те прегърна, 

алкохолът казва "стоп". 

Любовта като сняг се стопи! 

Прилеп кръжи и вещае гроб! 

 

На всички майки-страдалки

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления ! Развълнувахте ме !!!
  • Прочетох и съпреживях... адмирации за стиха, защото смятам, че е крайно време да разбулим табутата, да назоваваме нещата с истинските им имена!
  • Нестандартен текст по отношение на иначе стандартна ситуационна система. Бутилката с алкохол е море, в което се давят всички, които са нагазили в него. Поздрав, Василке!
  • много дълбоко,преживях го сокато четях

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....