22 авг. 2016 г., 18:42

Любовта се стопи

531 1 4

От сутрин до вечер постоянно, 

все си пиян. 

Олян от болката изчезваш

във въображаемия блян. 

 

Не мога да те съдя. 

Казват болест е това! 

Със слова опитвам да те върна, 

като сова край теб кръжа. 

 

Не чуваш! 

Слушаш дявола в теб. 

Как очи да извърна? - 

не беше такъв. 

Искам да те прегърна, 

алкохолът казва "стоп". 

Любовта като сняг се стопи! 

Прилеп кръжи и вещае гроб! 

 

На всички майки-страдалки

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления ! Развълнувахте ме !!!
  • Прочетох и съпреживях... адмирации за стиха, защото смятам, че е крайно време да разбулим табутата, да назоваваме нещата с истинските им имена!
  • Нестандартен текст по отношение на иначе стандартна ситуационна система. Бутилката с алкохол е море, в което се давят всички, които са нагазили в него. Поздрав, Василке!
  • много дълбоко,преживях го сокато четях

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...