8 sept 2015, 20:00

Любовта ще постеле легло

1.1K 1 3

Като буря ще минеш през мен,

ще раниш и сърце, и душа,

ще си мисля за теб всеки ден,

ще изгарям от страст през нощта.

По-добре си тръгни изведнъж,

не обръщай от милост глава,

само миг да останеш и аз

ще протегна към тебе ръка.

Както вятърът милва дърво,

както песен лети над реката,

любовта ще постеле легло,

за да стопли на двама сърцата.

Само миг можеш ти да дадеш,

само миг да потънеш в забрава,

аз пък искам такава любов,

дето помни и с теб се раздава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изцяло споделям написаното от Младен! Прекрасно стихотворение! Поздрав!
  • Благодаря ти, Младене, за вниманието и за способността да разчиташ посланията на сърцето!
  • Учуден съм, че това хубаво стихотворение е подминато от всички - нито коментирано, нито оценено. Незабавно ще поправя тази несправедливост.
    Понякога разбиранията за любовта ни пречат, със своята вярност и дълбочина, да бъдем щастливи. В това е нещастието на всички максималисти. Поздрав, Даниела!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...