Като буря ще минеш през мен,
ще раниш и сърце, и душа,
ще си мисля за теб всеки ден,
ще изгарям от страст през нощта.
По-добре си тръгни изведнъж,
не обръщай от милост глава,
само миг да останеш и аз
ще протегна към тебе ръка.
Както вятърът милва дърво,
както песен лети над реката,
любовта ще постеле легло,
за да стопли на двама сърцата.
Само миг можеш ти да дадеш,
само миг да потънеш в забрава,
аз пък искам такава любов,
дето помни и с теб се раздава.
© Даниела Атанасова Всички права запазени