8.09.2015 г., 20:00

Любовта ще постеле легло

1.1K 1 3

Като буря ще минеш през мен,

ще раниш и сърце, и душа,

ще си мисля за теб всеки ден,

ще изгарям от страст през нощта.

По-добре си тръгни изведнъж,

не обръщай от милост глава,

само миг да останеш и аз

ще протегна към тебе ръка.

Както вятърът милва дърво,

както песен лети над реката,

любовта ще постеле легло,

за да стопли на двама сърцата.

Само миг можеш ти да дадеш,

само миг да потънеш в забрава,

аз пък искам такава любов,

дето помни и с теб се раздава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изцяло споделям написаното от Младен! Прекрасно стихотворение! Поздрав!
  • Благодаря ти, Младене, за вниманието и за способността да разчиташ посланията на сърцето!
  • Учуден съм, че това хубаво стихотворение е подминато от всички - нито коментирано, нито оценено. Незабавно ще поправя тази несправедливост.
    Понякога разбиранията за любовта ни пречат, със своята вярност и дълбочина, да бъдем щастливи. В това е нещастието на всички максималисти. Поздрав, Даниела!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...