8 сент. 2015 г., 20:00

Любовта ще постеле легло

1.1K 1 3

Като буря ще минеш през мен,

ще раниш и сърце, и душа,

ще си мисля за теб всеки ден,

ще изгарям от страст през нощта.

По-добре си тръгни изведнъж,

не обръщай от милост глава,

само миг да останеш и аз

ще протегна към тебе ръка.

Както вятърът милва дърво,

както песен лети над реката,

любовта ще постеле легло,

за да стопли на двама сърцата.

Само миг можеш ти да дадеш,

само миг да потънеш в забрава,

аз пък искам такава любов,

дето помни и с теб се раздава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изцяло споделям написаното от Младен! Прекрасно стихотворение! Поздрав!
  • Благодаря ти, Младене, за вниманието и за способността да разчиташ посланията на сърцето!
  • Учуден съм, че това хубаво стихотворение е подминато от всички - нито коментирано, нито оценено. Незабавно ще поправя тази несправедливост.
    Понякога разбиранията за любовта ни пречат, със своята вярност и дълбочина, да бъдем щастливи. В това е нещастието на всички максималисти. Поздрав, Даниела!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...