19 mar 2018, 12:14

Любовта тихо бе си отишла

  Poesía » Otra
669 0 2

                                                     Нямаше свада,

                                                     нищо скандално!

                                                     В дома ни, на прага,

                                                     разминахме се бавно.

                                                     Стъпките ѝ бързи

                                                     отекнаха в коридора,

                                                     като сянка на птица

                                                     премина през двора...

                   

                                                     След стъпките, тишината

                                                     промъкна се през вратата,

                                                     настани се в празната стая

                                                     на измамното щастие

                                                     да види края.

                         

                                                     На масата цветя разпилени!

                                                     Върху стръковете зелени

                                                     на хартийка няколко реда.

                                                     Невярващи очите гледат

                                                     за живота дошло прозрение

                                                     с притурено конфузно извинение!

                       

                                                     Над написаното свела главата

                                                     тъжна приседна до мен самотата,

                                                     огън в гърдите ми разпали с пламък,

                                                     гърлото ми затъкна с буца кат' камък.

                                                     Безсилни отпуснаха се двете ръце.

                                                     Зарида безутешно самотното сърце.

               

                                                     В стаята безмълвна и студена

                                                     за семейно гнездо определена,

                                                     спуснала завесите до земята

                                                     любовта бе затворила вратата

                                                     и с леки стъпки на жена

                                                     тихо бе си отишла!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кети, спомените за много случки в живота с времето си отиват, но спомените за любовите и разделите остават до край.Хубаво е да споделиш, така олеква на душата!
  • Добре предадено настроение, внушението за тъга и безнадеждност е силно!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...