19 мар. 2018 г., 12:14

Любовта тихо бе си отишла 

  Поэзия » Другая
434 0 2

                                                     Нямаше свада,

                                                     нищо скандално!

                                                     В дома ни, на прага,

                                                     разминахме се бавно.

                                                     Стъпките ѝ бързи

                                                     отекнаха в коридора,

                                                     като сянка на птица

                                                     премина през двора...

                   

                                                     След стъпките, тишината

                                                     промъкна се през вратата,

                                                     настани се в празната стая

                                                     на измамното щастие

                                                     да види края.

                         

                                                     На масата цветя разпилени!

                                                     Върху стръковете зелени

                                                     на хартийка няколко реда.

                                                     Невярващи очите гледат

                                                     за живота дошло прозрение

                                                     с притурено конфузно извинение!

                       

                                                     Над написаното свела главата

                                                     тъжна приседна до мен самотата,

                                                     огън в гърдите ми разпали с пламък,

                                                     гърлото ми затъкна с буца кат' камък.

                                                     Безсилни отпуснаха се двете ръце.

                                                     Зарида безутешно самотното сърце.

               

                                                     В стаята безмълвна и студена

                                                     за семейно гнездо определена,

                                                     спуснала завесите до земята

                                                     любовта бе затворила вратата

                                                     и с леки стъпки на жена

                                                     тихо бе си отишла!  

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кети, спомените за много случки в живота с времето си отиват, но спомените за любовите и разделите остават до край.Хубаво е да споделиш, така олеква на душата!
  • Добре предадено настроение, внушението за тъга и безнадеждност е силно!
Предложения
: ??:??