Любовта тихо бе си отишла

                                                     Нямаше свада,

                                                     нищо скандално!

                                                     В дома ни, на прага,

                                                     разминахме се бавно.

                                                     Стъпките ѝ бързи

                                                     отекнаха в коридора,

                                                     като сянка на птица

                                                     премина през двора...

                                                     След стъпките, тишината

                                                     промъкна се през вратата,

                                                     настани се в празната стая

                                                     на измамното щастие

                                                     да види края.

                                                     На масата цветя разпилени!

                                                     Върху стръковете зелени

                                                     на хартийка няколко реда.

                                                     Невярващи очите гледат

                                                     за живота дошло прозрение

                                                     с притурено конфузно извинение!

                                                     Над написаното свела главата

                                                     тъжна приседна до мен самотата,

                                                     огън в гърдите ми разпали с пламък,

                                                     гърлото ми затъкна с буца кат' камък.

                                                     Безсилни отпуснаха се двете ръце.

                                                     Зарида безутешно самотното сърце.

                                                     В стаята безмълвна и студена

                                                     за семейно гнездо определена,

                                                     спуснала завесите до земята

                                                     любовта бе затворила вратата

                                                     и с леки стъпки на жена

                                                     тихо бе си отишла!