21 jun 2007, 6:26

Любовта в две лица

  Poesía
970 0 3
Влюбен бях във теб,
за друга аз да знам не мислех...
Очите ми ли слепи бяха,
че друга с тях не видях?

Измина дълго и горещо лято,
изпълнено с тъга и болка,
измина тежка и студена зима,
но ти от мислите ми не отмина...

Сещам се за теб дори сега,
но този спомен носи само болка и тъга,
носи само меланхолията зла,
не мога пак да вярвам силно в любовта!

Влюбен съм отново - в друга,
красива,прилича тя на самодива!
Малките и сини,игриви очички,
приличат на най-красивите звездички!

Обичам я, на нея държа,
мисля за нея милион пъти в деня,
но когато се сетя за теб,
и какво ти причини ми...

Страх ме е, уплашен съм аз,
не искам пак в нощите пусти,
да плача, самотен да бъда,
и сълзи да роня над белия лист...

Но сладкото чувство любов,
има и друга страна - горчива,
която носи мъка и печал,
и всеки от двете е вкусвал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васко Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....