Любовта в две лица
за друга аз да знам не мислех...
Очите ми ли слепи бяха,
че друга с тях не видях?
Измина дълго и горещо лято,
изпълнено с тъга и болка,
измина тежка и студена зима,
но ти от мислите ми не отмина...
Сещам се за теб дори сега,
но този спомен носи само болка и тъга,
носи само меланхолията зла,
не мога пак да вярвам силно в любовта!
Влюбен съм отново - в друга,
красива,прилича тя на самодива!
Малките и сини,игриви очички,
приличат на най-красивите звездички!
Обичам я, на нея държа,
мисля за нея милион пъти в деня,
но когато се сетя за теб,
и какво ти причини ми...
Страх ме е, уплашен съм аз,
не искам пак в нощите пусти,
да плача, самотен да бъда,
и сълзи да роня над белия лист...
Но сладкото чувство любов,
има и друга страна - горчива,
която носи мъка и печал,
и всеки от двете е вкусвал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васко Филипов Всички права запазени