Любовта замръзва
И изплуваха пагубно чувства,
все по-силни са - ледно море,
любовта ни от студ май замръзва,
къс от айсберг - всяко сърце.
Беше жар. Бяха буйни огньове,
в тях стопявахме нощи и дни,
нявга нямаше мое, ни твое,
този лед как сега да стопим?
Ех, че студ... Идвай, Вечернице,
нека в плам да изгаря сърце,
стори чудо, наша Вълшебнице,
слей отново ти душите ни две!
Посветено отново на П.Т.
13 август 2007 година
София, България
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados
