Любовта замръзва
И изплуваха пагубно чувства,
все по-силни са - ледно море,
любовта ни от студ май замръзва,
къс от айсберг - всяко сърце.
Беше жар. Бяха буйни огньове,
в тях стопявахме нощи и дни,
нявга нямаше мое, ни твое,
този лед как сега да стопим?
Ех, че студ... Идвай, Вечернице,
нека в плам да изгаря сърце,
стори чудо, наша Вълшебнице,
слей отново ти душите ни две!
Посветено отново на П.Т.
13 август 2007 година
София, България
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени
