Любовта замръзва
И изплуваха пагубно чувства,
все по-силни са - ледно море,
любовта ни от студ май замръзва,
къс от айсберг - всяко сърце.
Беше жар. Бяха буйни огньове,
в тях стопявахме нощи и дни,
нявга нямаше мое, ни твое,
този лед как сега да стопим?
Ех, че студ... Идвай, Вечернице,
нека в плам да изгаря сърце,
стори чудо, наша Вълшебнице,
слей отново ти душите ни две!
Посветено отново на П.Т.
13 август 2007 година
София, България
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены
