2 ago 2012, 22:24

Люлчина песен

  Poesía » Otra
729 0 1

Синът ми спи

и зайче плюшено прегръща,

усмихва се на нещо свое във съня

и тъй във ангел се превръща,

готов да сбъдне нечия мечта.

 

Синът ми спи

и тъй ми домилява,

да гледам сламената му коса,

и тези две трапчинки край нослето,

събрали щастието цяло на света.

 

Синът ми спи,

прегърнал плюшеното зайче

със свойте мънички ръце,

с които утре, щом порасне,

света на своята любима ще даде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...