2.08.2012 г., 22:24

Люлчина песен

727 0 1

Синът ми спи

и зайче плюшено прегръща,

усмихва се на нещо свое във съня

и тъй във ангел се превръща,

готов да сбъдне нечия мечта.

 

Синът ми спи

и тъй ми домилява,

да гледам сламената му коса,

и тези две трапчинки край нослето,

събрали щастието цяло на света.

 

Синът ми спи,

прегърнал плюшеното зайче

със свойте мънички ръце,

с които утре, щом порасне,

света на своята любима ще даде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...