Синът ми спи
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта.
Синът ми спи
и тъй ми домилява,
да гледам сламената му коса,
и тези две трапчинки край нослето,
събрали щастието цяло на света.
Синът ми спи,
прегърнал плюшеното зайче
със свойте мънички ръце,
с които утре, щом порасне,
света на своята любима ще даде.
© Екатерина Николова Всички права запазени