На детска люлка

лекичко приседнах.

Притъмняваше след залез.

С риск да се разбия

се люшнах за последно.

Боже, каква магия -

дете да си с ум на старец...

Това е друг живот -

без данъци и такси,

без пенсионен фонд,

люлееш си се с радост

до неосигурения си хомот...

И всички ти се радват

защото те обичат

и те пазят да не паднеш,

а ако паднеш ще те вдигнат.

И ти ги обичаш всички,

тези говорещи играчки,

защото прелиташ като птичка

от ръце в ръце. И си хвъркато...

Ох, да ставам, че ме чакат

хляб да им занеса...

На люлката ще си оставя

вдетинената за миг душа...