Люлка
На детска люлка
лекичко приседнах.
Притъмняваше след залез.
С риск да се разбия
се люшнах за последно.
Боже, каква магия -
дете да си с ум на старец...
Това е друг живот -
без данъци и такси,
без пенсионен фонд,
люлееш си се с радост
до неосигурения си хомот...
И всички ти се радват
защото те обичат
и те пазят да не паднеш,
а ако паднеш ще те вдигнат.
И ти ги обичаш всички,
тези говорещи играчки,
защото прелиташ като птичка
от ръце в ръце. И си хвъркато...
Ох, да ставам, че ме чакат
хляб да им занеса...
На люлката ще си оставя
вдетинената за миг душа...
© Валентин Василев All rights reserved.
