Люлка
На детска люлка
лекичко приседнах.
Притъмняваше след залез.
С риск да се разбия
се люшнах за последно.
Боже, каква магия -
дете да си с ум на старец...
Това е друг живот -
без данъци и такси,
без пенсионен фонд,
люлееш си се с радост
до неосигурения си хомот...
И всички ти се радват
защото те обичат
и те пазят да не паднеш,
а ако паднеш ще те вдигнат.
И ти ги обичаш всички,
тези говорещи играчки,
защото прелиташ като птичка
от ръце в ръце. И си хвъркато...
Ох, да ставам, че ме чакат
хляб да им занеса...
На люлката ще си оставя
вдетинената за миг душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
