23 ago 2011, 3:09

Лъвът не моли като просяк

1.2K 0 8

Защо да моля като просяк

Да вляза в Европа

Да стана част от задния и двор

Когато знам чий отпечатък нося

На Българския род

На Дуло

И на свободния човешки взор

 

Когато виждам в спомени далечни

През степите препуска бляскав Хан

В земите родни се завръща

Позна ли ги!?

Наричат се Балкан

 

Когато знам как гърци , франки и ромеи

Пред нас са скланяли глави

Покорно те на колене стоели

С молба

Ювиги Пощади........

 

Когато знам кой спря Халифата

Надменните Латини кой срази

И къде разби се турската атака

В стремежа си за западни земи

 

Лъвът не моли като просяк

Та на света ний дали сме писмо

Култура , знание , изкуство

Нов светъл ред и животворен тласък

На цялото човешко общество

 

Защо ли не изтриха вековете

Отпечатъка на рода ни велик

А псевдоучени и чуждопоклонни политици

Посегнаха на Българския лик

Посяга се на нашите светини

Посяга се на Българския Храм

На всичко родно и изконно

Посегнаха и нямат срам

 

На тях добре им е известен

прост факт в много летописи отразен

Човек без вяра е обречен

Народ без гордост покорен

 

Да...........

Красиво изглежда дървото на облагата

Поне докато не усетиш , че е подпален дънер

Прогнил и кух

А от пепелта ще ни издигне само вярата

В силата на Българския дух

.......................................

Аз знам че много не го знаят

Че кой ли вижда със затворени очи

В мъгла живеят

В летаргичен сън витаят

Колобърът къде ли спи.

 

Но вярвам пак ще дойде време

Камбаните ще зазвънят

И от мрак вековен ще изгрее

На Българският лъв духа

********

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Констант Булгара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...