23.08.2011 г., 3:09

Лъвът не моли като просяк

1.2K 0 8

Защо да моля като просяк

Да вляза в Европа

Да стана част от задния и двор

Когато знам чий отпечатък нося

На Българския род

На Дуло

И на свободния човешки взор

 

Когато виждам в спомени далечни

През степите препуска бляскав Хан

В земите родни се завръща

Позна ли ги!?

Наричат се Балкан

 

Когато знам как гърци , франки и ромеи

Пред нас са скланяли глави

Покорно те на колене стоели

С молба

Ювиги Пощади........

 

Когато знам кой спря Халифата

Надменните Латини кой срази

И къде разби се турската атака

В стремежа си за западни земи

 

Лъвът не моли като просяк

Та на света ний дали сме писмо

Култура , знание , изкуство

Нов светъл ред и животворен тласък

На цялото човешко общество

 

Защо ли не изтриха вековете

Отпечатъка на рода ни велик

А псевдоучени и чуждопоклонни политици

Посегнаха на Българския лик

Посяга се на нашите светини

Посяга се на Българския Храм

На всичко родно и изконно

Посегнаха и нямат срам

 

На тях добре им е известен

прост факт в много летописи отразен

Човек без вяра е обречен

Народ без гордост покорен

 

Да...........

Красиво изглежда дървото на облагата

Поне докато не усетиш , че е подпален дънер

Прогнил и кух

А от пепелта ще ни издигне само вярата

В силата на Българския дух

.......................................

Аз знам че много не го знаят

Че кой ли вижда със затворени очи

В мъгла живеят

В летаргичен сън витаят

Колобърът къде ли спи.

 

Но вярвам пак ще дойде време

Камбаните ще зазвънят

И от мрак вековен ще изгрее

На Българският лъв духа

********

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...