Ma foi

Взимам огъня от твойта гръд,
ред във черна дупка,
после с него
паля свойта смърт.
Неясни чувства
в ароматен дим,
гъст, а после
става пак незрим.
Тук - при теб,
Ma foi,
вечен кръговрат,
съм роб и господар,
отключена врата съм
и катинар.
При теб винаги ще бъда млад.
Но, мила, моля те недей
нарича ме любим.
Ще гасна,

Ma foi, от страх
как със искрени лъжи,
любовта ще похабим.