Ma foi
390
0
0
Взимам огъня от твойта гръд,
ред във черна дупка,
после с него
паля свойта смърт.
Неясни чувства
в ароматен дим,
гъст, а после
става пак незрим.
Тук - при теб,
Ma foi,
вечен кръговрат,
съм роб и господар,
отключена врата съм
и катинар.
При теб винаги ще бъда млад.
Но, мила, моля те недей
нарича ме любим.
Ще гасна,
Ma foi, от страх
как със искрени лъжи,
любовта ще похабим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лизер Фетамин Всички права запазени
