Ma foi

6 июн. 2015 г., 21:26

Поэзия

270 0 0

Взимам огъня от твойта гръд,
ред във черна дупка,
после с него
паля свойта смърт.
Неясни чувства
в ароматен дим,
гъст, а после
става пак незрим.
Тук - при теб,
Ma foi,
вечен кръговрат,
съм роб и господар,
отключена врата съм
и катинар.
При теб винаги ще бъда млад.
Но, мила, моля те недей
нарича ме любим.
Ще гасна,

Ma foi, от страх
как със искрени лъжи,
любовта ще похабим.

Ma foi

Свързани произведения

Комментарии

Предложения