Магия
Докосва ме дъхът на самодива,
безплътна сянка ме обгръща със ръце
утрото виденията скрива,
оставя силно биещо сърце.
В деня вървя по стъпки на обречен,
мислите се втурват в огнена река,
нещо ми шепти, не съм човекът земен,
обречен съм да търся и през деня нощта.
Сякаш съм изпил отварата омайно биле
или вещерка ме е пипнала с ръка,
магията дали ще ме погуби или пък отмине,
а може би това е Любовта.
Април,2017
Варна, Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
