22 ene 2022, 22:27

Магия

497 0 0

Магия

Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи,
и набързо сълзите превърна,
в мек пух от снежинки въздушни...
Залюляха се клони,
сврака даже програчи...
Бухал чул я избуха
и очи завъртя във тъмата...
Мишка малка, стопи се
във пълзящата сянка на мрака
и уплашена - за миг заслони се,
до кокичета две - брат и сестриче!
Стара баба седеше на прага
За почивка приседнала бавно,
че дървата във кофата стара
бяха топъл товар ,
ала веч непосилен...
Ярка ивица във небето просветна...
и звезда още млада,
към небосвода се стрелна...
Тъжно очите си бабата сведе,
и богоговейно прекръсти се!
Не мечти да изпълни,
пожелание към небето изпрати...
Някой беше си тръгнал без време -
Лек път! - на ум пожела му!

А дете босоного, в съседната къща,
На прозореца влажен, носленце опряло
в тъмното, очи любобитни бе приковало!
Тази сцена безценна...
Небе,
със звездици обсипано...
Малки къщурки, със прозорци мъждукащи,
снежни калпаци нахлупили,
и коминчета, лулите си пушещи!
Танц на снежинки въздушни!
Пищно, в бели мантии елхички,
борове, храсти и дървета облечени,
клатеха нежно, зимно хоро във тъмата,
сякаш, тромави, великани могъщи непохватно пристъпваха
Вятърът тихо им свиреше..
А детето...всичко попиваше...
Щеше ден, някой да дойде
За туй тъжно, за някой небе
Да разкаже с омая...
И за първата своя мечта...
към звезда устремена към края,
да си спомни...
със носталгия сладка и с малко болка...
Че малчуга отдавна го няма...
И че всичко, което под онова небе грейнало
му беше познато...
е отдавна приспано
и отдавна загубено...
И остана му спомен мил,
избелял спомен...но жив
На снежинките танца,
и онова тъжно - щастливо небе
изпълнено с блясък
и със магия безкрайна...

Valentina Mitova

22/01/2022

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...