22 янв. 2022 г., 22:27

Магия

495 0 0

Магия

Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи,
и набързо сълзите превърна,
в мек пух от снежинки въздушни...
Залюляха се клони,
сврака даже програчи...
Бухал чул я избуха
и очи завъртя във тъмата...
Мишка малка, стопи се
във пълзящата сянка на мрака
и уплашена - за миг заслони се,
до кокичета две - брат и сестриче!
Стара баба седеше на прага
За почивка приседнала бавно,
че дървата във кофата стара
бяха топъл товар ,
ала веч непосилен...
Ярка ивица във небето просветна...
и звезда още млада,
към небосвода се стрелна...
Тъжно очите си бабата сведе,
и богоговейно прекръсти се!
Не мечти да изпълни,
пожелание към небето изпрати...
Някой беше си тръгнал без време -
Лек път! - на ум пожела му!

А дете босоного, в съседната къща,
На прозореца влажен, носленце опряло
в тъмното, очи любобитни бе приковало!
Тази сцена безценна...
Небе,
със звездици обсипано...
Малки къщурки, със прозорци мъждукащи,
снежни калпаци нахлупили,
и коминчета, лулите си пушещи!
Танц на снежинки въздушни!
Пищно, в бели мантии елхички,
борове, храсти и дървета облечени,
клатеха нежно, зимно хоро във тъмата,
сякаш, тромави, великани могъщи непохватно пристъпваха
Вятърът тихо им свиреше..
А детето...всичко попиваше...
Щеше ден, някой да дойде
За туй тъжно, за някой небе
Да разкаже с омая...
И за първата своя мечта...
към звезда устремена към края,
да си спомни...
със носталгия сладка и с малко болка...
Че малчуга отдавна го няма...
И че всичко, което под онова небе грейнало
му беше познато...
е отдавна приспано
и отдавна загубено...
И остана му спомен мил,
избелял спомен...но жив
На снежинките танца,
и онова тъжно - щастливо небе
изпълнено с блясък
и със магия безкрайна...

Valentina Mitova

22/01/2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...